milov_007 (Тодор милов)
1 2
18.02.2008 г., 12:34 ч.

Дамата в черно 

  Поезия » Друга
1043 0 4
Недей да плачеш, няма смисъл,
не стискай моята изстинала ръка!
С обич в сърцето си отидох,
прегърна ме и мен смъртта.

Защо ли малко не изчака?
Да сбъдна моите мечти!
Преди в ковчега аз да легна
и да погледна твоите очи.

Обичах те, но така и не разбра!
На любовта се аз превърнах в роб
и ето тази болка ме доведе
до мрачния и хладен гроб.

Моят дух ще те закриля
и над теб не ще надвисне зло!
Тогава може да си спомниш
за "черното сърце" с капката добро!

Под пръстта останките се стапят,
човешкият живот е кратък миг...
А сълзи по мрамора дали ще капят?
Там, където е изваян моя лик.

© Тодор милов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??