18.02.2008 г., 12:34 ч.

Дамата в черно 

  Поезия » Друга
1086 0 4
Недей да плачеш, няма смисъл,
не стискай моята изстинала ръка!
С обич в сърцето си отидох,
прегърна ме и мен смъртта.
Защо ли малко не изчака?
Да сбъдна моите мечти!
Преди в ковчега аз да легна
и да погледна твоите очи.
Обичах те, но така и не разбра!
На любовта се аз превърнах в роб
и ето тази болка ме доведе
до мрачния и хладен гроб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор милов Всички права запазени

Предложения
: ??:??