Опасен ум над мислите ми властва…
Опасно разрушава всичко в мен…
И вместо над ума си да израствам,
аз чувствам се от него покорен...
Опасни чувства в мен се мятат лудо,
Обземат ме – не искат да заспят...
Но ето, ангели като по чудо
успяват днес при мен да долетят...
Опасни демони със свойте адски сили
опитват се във мен да се вселят
Но ангели - криле над мен извили,
воюват в битка с тях - да ме спасят...
О, ангели - сега с криле прекършени!...
Пожертвахте се! Паднахте в краката ми!
Но пътят ви едва ли тук ще свърши!
Защото днес политате с душата ми...
© Георги Ванчев Всички права запазени