Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
1.11.2021 г., 17:33 ч.

Дано 

  Поезия » Философска
478 1 7

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят

 

душите ви. Отдавна загрубели,
на тленната обвивка те са в плен.
Дребнавостта в човешките ви цели,
нима затуй е пътят отреден?

 

Продавате се, паничка леща,
на егото сте роби, всички щом,
в очите на сирачето отсреща,
оглежда се разкошния ви дом.

 

Небрежно ви оглеждам и нечута,
по стъпките на вятър скитам пак.
Под гримове, костюми и бижута,
сами сте си най-страшният си враг.

 

Заспите ли – преситени, пияни,
дано, си мисля, ако има там,
в душата ви човечност, нека стане,
вън чакам я. Небето да ѝ дам.

 

И не защото аз не съм грешила,
но нямам животинската ви стръв.
Дано да ви събудя имам сила,
последна съм. За полета ви пръв.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??