„А няма със кого да поговориш...”
ringo2(Николай)
Да има със кого да поговориш...
Да му изплачеш страшните си тайни.
Невидими врати да му отвориш
и пътищата, никому незнайни,
към своето сърце да му покажеш.
Душата си в нозете му да сложиш
и нещо само с поглед да му кажеш.
С очите му да видиш, ако можеш,
дори и най-ужасните си грешки.
Това, което никой друг не знае,
да споделиш със него най-човешки.
Да те изслуша той и приласкае
и раните ти с устни да лекува.
Най-правилното винаги да стори.
И сто години самота си струва,
щом има със кого да поговориш.
© Нина Чилиянска Всички права запазени