Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
15.04.2022 г., 20:08 ч.  

... дано дете я гъделичка... 

  Поезия » Друга
266 2 6

Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.

 

Белее дворната пътека,
горчи вечерният ми залък.
За теб е весело и леко,
ти, принце си остана малък.

 

Аз остарявам и столица –
тъга в косите – цвят от вишни,
познавам хиляди лисици
и вехнат розите – излишни.

 

Душата времето изцапа,
един, едничък въглен скрит е...
Ех, Малък принце, дай ми лапа,
та двама да броим звездите.

 

И ако някоя се смее,
дано дете я гъделичка...
А ние с теб ще се люлеем
с Луната – да не е самичка...

 


 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??