29.10.2011 г., 9:58 ч.  

Дано е птица 

  Поезия » Друга
1066 0 20

Забързан е ритъмът, гърчат се вените.

Луната – зад облаци скрита.

Едничка звезда и тя тихо стене.

Платеното – пак недопито.

 

Зениците свити, порязани с болка,

устата е в трудна гримаса.

Обратно броене – незнайно до колко.

Усещане – стягащо ласо.

 

Полазващи тръпки, безумно студени,

в кравайче е свита душата.

Клепачите – в края с две капки стаени.

В небето сълза за земята.

 

Броенето свършва. Широки зеници.

Сред ехото – куп оплаквачи.

Навярно е горе. Дано да е птица

детето и късо да плаче.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??