Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам,
притихнал бе, а исках да летя
Помагай ветре,ето ще ти дам,
алтън-звездица, с нея ще платя.
Заспаха върху крушови листа,
щурчетата цигулковия сън,
положих до цветята, във пръстта,
за всяко цигуларче, по алтън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация