15.04.2009 г., 16:55 ч.

Дар 

  Поезия » Друга
941 0 0

Дар

И не търся любов,

не ща и съчувствие.

Страх – тук е силата,

изпълваща съзнанието,

замъгляващо мислите

и бавно тялото ти се отдава.

Един поглед, една дума

и в мрежата си уловен.

Не изпитвам чувства,

аз към теб, бедни човеко,

Но едно нещо виждам –

кръвта, течаща из вените ти.

Кръв, която скоро ще е моя.

Само този дар може да дадеш,

а в замяна, може би,

ще ти разкрия вечността.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??