Дар
И не търся любов,
не ща и съчувствие.
Страх – тук е силата,
изпълваща съзнанието,
замъгляващо мислите
и бавно тялото ти се отдава.
Един поглед, една дума
и в мрежата си уловен.
Не изпитвам чувства,
аз към теб, бедни човеко,
Но едно нещо виждам –
кръвта, течаща из вените ти.
Кръв, която скоро ще е моя.
Само този дар може да дадеш,
а в замяна, може би,
ще ти разкрия вечността.
© Диляна Неделчева Всички права запазени