8.01.2012 г., 23:12 ч.

Дар 

  Поезия » Друга
670 0 20

Дар

.......................................................

 

 

Преди да се препъне в мрежите на Сет,

притичвайки по вълнолома на словата,

по пясъчните дюни пише утрото куплет

и чака - да го прочетат децата,

 

а те - дълбаят в думите с премрежени очи,

отмятайки със зеници потребните си знаци

и молят своя бог да не мълчи,

и питат за душите си близнаци.

 

Издишват инстинктивно слънчевия прах.

Прибоят хвърля водния си зар.

Любов - за миг, за два - любовен крах

и чувството, че обичта е дар.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??