2.12.2006 г., 15:18 ч.

Дар дарявам 

  Поезия
1232 0 16



Луната разлива бяла пътека
в тихите морски води,
от небето ни гледат засмени
кротките сини звезди.

Аз и Ти
сами...

С очи се преоткриваме,
с устни тръпнещи изпиваме
желанието що гори телата...

Дарявам ти аз цвете,
расло дълго във сърцето,
поливано със сълзи на самота,
топлено от вярата, че някога
ще те открия и ще ти го подаря!






© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??