ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
24.11.2007 г., 11:55 ч.

Дарът на обидите 

  Поезия » Философска
960 0 9

 

 

Дарът на обидите

 

 

 по Пауло Куелю

 

 

 Живял самурай, могъщ и прославен,

на възраст преклонна, с ученици безчет.

Бил мъдър!... Към хората тъй всеотдаен.

Музикант по сърце!... В душата - поет!

 

Млад воин наперен, с нечувана сила

громял враговете си в люти войни.

Тържествена клетва подписал с кръвта си

че стария майстор, във бой ще срази!

 

И ето, настъпил денят за двубоя,

пълчища подвластни на хищната стръв,

обградили учителя с младия воин,

и зачакали кой, ще загине сред кръв...

 

Младежът безочлив започнал с обиди,

плювал и ритал, замерял го с кал...

А той - самураят, дори не помръдвал!

И невъзмутимо на пъна седял...

 

Накрая, безсилен от толкова злоба,

нахалникът глупав отстъпил без бой.

Освиркан от всички в тълпата изчезнал,

проиграл ореола на славен герой!

 

Учениците вкупом от всички посоки

укорили мъдреца, че бил е страхлив,

че трябвало меча със чест да кръстоса,

дори да не бъде след битката жив!

 

А той със усмивка поуката казал:

„Ако някой дарува безценен елмаз,

но вие от гордост сте го отпратили,

как ще запазите, дарът за вас?

 

Така е и също с обидата злъчна.

Незавоювала вашата светла душа,

подобно на бумеранг тя се завръща,

при тоз, откъдето е тръгнала тя!"

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??