*****

15.03.2024 г., 11:03 ч.

Поезия » Пейзажна

137 2 2

Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.

В миг разсъниха корони и листи.
Оцветиха голи клони в зелено
и затрепкаха в потоците чисти,
за да стигнат чак долу в полето.

Там поеха с пчелите немирни
и подгониха пъстър рой пеперуди.
Заблестяха в чашките сини
и в червените росни божури.

А след тях се разсипаха още
все лъчи копринено - златни
не останаха други за после
във просторите пърхащо - ясни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.