Децата

От прозореца ме гледат две очи, 

те много често са оставали сами. 

Тез очи на моето са дете, 

на едно мъничко и добро сърце. 

Аз далече съм от него, неговия Татко, 

всяка вечер е пред мен личицето сладко. 

Хубаво е че си има Батко, 

заедно играят, скачат и лудуват, 

на детска, училище и пак палуват. 

Баткото го вземам често, а малкия рядко, 

не бива тъй децата да се делят, 

те братя са и трябва да се сплотят. 

Защото Живота е тежък и суров, 

за борба с него всеки да бъде готов. 

Всеки човек от малък трябва да се възпита, 

на себе и на брат си а не на друг да разчита. 

За това важното е братята да са заедно сега, 

да си помагат и да не се разделят Никога. 

Послушайте майки и вие бащи, 

проблеми всеки си има сега, 

не оставяйте децата си сами. 

Ще съжалявате за грешките си Някога.