Danita (Даниела Атанасова)
99 95
17.09.2014 г., 15:02 ч.

Децата ми 

  Поезия » Друга
1915 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

 

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

 

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

 

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
  • Без думи!
  • Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
    Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
    Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
    А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
    Съжалявам, че не се въздържах...
    Радка не е от днес в сайта, нали?

    Съжалявам, Даниела, прости ми!
    Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.
  • Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.
  • Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
    Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
    Написано е много издържано и това имам предвид.
  • Даниела, аз написала ли съм нещо с което да те засегна?
    Moля да ми отговориш тук.
    Получих в пощата нещо от потребителите на сайта, явно не съм разбрана...
  • Г-жо Миндова, разбрах, че нещастието сполетява и най-добрите, и всеотдайни майки, то не подбира.Посяга даже на сираците. Дени остана сирак на 5 г.Нейният баща загина при изпълнение на служебния си дълг като офицер от ВВС.И тогава Бог не ме попита ще мога ли да го понеса. Няма училище, което да ни подготвя за тези изпитания и човек не знае какво може, докато не му се случи. Аз пиша за Дени, защото имах много силна духовна връзка с нея и вярвам, че като й говоря за любовта си, поддържам в душата й спомена за нас, за земния й живот.
  • Koлко болка и колко време трябва да минат за да заговори човек за това.
    Прекрасно е!
  • Много силен и невероятно красив стих!
  • трудна тема и великолепието на майчиното сърце...моите почитания !
  • !...
  • Няма да коментирам страхотното стихотворение,само се прекланям пред мъката на майката и я прегръщам горещо!
  • Ще помълча и аз!!
    Почитания!!
  • Много силно, разстърващо..!
  • !
  • За сетен път се уверявам, че мъката ражда хубави стихове!
    Знам, че на такава тема се пише трудно и болезнено, но стихото е прекрасно!Поздрави,Даниела!Хубава вечер!
  • Без думи!
  • Аз...занемявам пред майчините думи...
    А стихът е прекрасен!
  • Благодаря ви, приятели!Много трудно се живее с мисълта, че си дал детето си на земята и не се свиква с мисълта, че си го надживял.
  • Безмълвна!!!
  • Великолепно. Прекрасна поезия.
  • !
    ...
  • ...
  • Това не се коментира, влиза в теб и те разкъсва на частички...
    !
Предложения
: ??:??