12.02.2023 г., 11:09 ч.

Дедалов потомък 

  Поезия » Философска, Свободен стих
424 0 0
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал,
не беше ли в предишния живот?
Какво съм сторил, че да имам
съдбата тежка на Дедалов род?
И криле да притежавах за какво са,
нима не тръгна и Икар към слънцето?
С фатален полет чак до хоризонта,
той в алчност дара си прахоса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вале Спатия Всички права запазени

Предложения
: ??:??