Чудо ли е всеки делник,
щом го чакам със надежда?
Всичко почва с понеделник -
седмицата той повежда.
Вторник, сряда и четвъртък...
Следват те един след други.
Аз, като един несвъртък
искам си от тях услуги.
Всичките ги провокирам
с непосилните задачи.
До един ги харикирам -
всеки карам кръв да храчи.
Петък е последен делник.
Идват събота, неделя...
Будният във мен отшелник
с делниците ме разделя.
И отново колелото
праща делници, недели...
В тях кодирал съм доброто
в късни срещи и раздели.
© Никола Апостолов Всички права запазени