Демон за лек
с времето
любовта доизносва
опашатата цялост
рогатата милост
и тогава внезапно започва
не случайно да свети
крехкостта
на човешката близост
срутват се
всичките изоставени удивителни
здраво о(б)вързани
с въпросителните мълчания
все им е тая
кой ще въздига тиретата
на диалоговите представи
право имат
черните мисли да изчезнат
в дън - гората на белите листи
и макар да съм толкова
земна и скучна
че даже демон за лек
да нямам в душата си
се надявам някой ден Авторът
и за моя проблем да помисли
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Ели, Благодаря ти!