Щом затворя очи, чувам ноктите
зад вратата в главата ми драскащи.
Чувам смях от отминали истини,
те, коя от коя са по-стряскащи.
Чувам зъби прегризващи фазера,
който винаги уж ме е пазел.
Чувам думи, коит’ дори мразейки,
съм се спрял и веднъж не съм казал.
Чувам грохот от всички сражения.
Макар с чест всяко аз съм загубил.
Чувам фрази, които обичал съм,
ала всяка една съм разлюбил. ...