Денят навън е тъй прекрасен!
Очаква рими на поет.
Светът е подреден и ясен
като през очила на късоглед.
Полегнало полето кротко...
(Кой може да го разбере?)
А облаците в бели лодки
си плуват в тяхното небе...
Макар и голи дървесата
красиво, тайнствено мълчат
и радват се на чудесата,
с които среща ги светът.
Дори и хората различно
посрещат този топъл ден.
И нещо трайно романтично
затрепква в теб, затрепква в мен.
То прави ни добри, щастливи,
изпълнени със нежен смут
и благодарни, че заспиваме
във есенния топъл скут.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Топло стихотворение.