JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
21.04.2020 г., 15:38 ч.  

Ден 

  Поезия » Философска
666 5 4

Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.

 

Тъй, не чул за погрома в човешкия род,
този ден възкресява дъха на горещ развигор.
И невпримчен, извън календарния строй -
саможив и разгърден, отправен към своя си взор.

 

И дали от лицето на цветния свят
ще изчезне на хората всяка порядка и вещ,
този ден ще се връща, вековен и млад,
в свой безкрайно цикличен и празничен, жизнен копнеж.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??