Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.
Тъй, не чул за погрома в човешкия род,
този ден възкресява дъха на горещ развигор.
И невпримчен, извън календарния строй -
саможив и разгърден, отправен към своя си взор.
И дали от лицето на цветния свят
ще изчезне на хората всяка порядка и вещ,
този ден ще се връща, вековен и млад,
в свой безкрайно цикличен и празничен, жизнен копнеж.