Ден, който остана неразбран 

Духна топъл вятър - довя тъга,

мисли тъжни се втурнаха с дъжда,

поляха цвете с навъсена глава,

без смисъл радостта потъна в калта.

Чуден ден, такъв невинен, неосъществен,

топлата милувка не разбра, отпи само от дъжда

непринуден, както всеки друг дъждовен ден,

слънцето се скри в капките изплакана роса.

Облаците се изстискаха с последен дъх,

светкавиците разкъсаха небето,

блесна светлина отново в сърцето,

животът докосна цветето и засия...