2.07.2014 г., 20:13 ч.  

Ден от тъмнина 

  Поезия » Философска
1128 3 23
Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят.
Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
най-ценното, с което съм богат
и му дарявам своята амнистия.
Как грее мракът в черния си хор.
Долавям гласовете от отвъдното.
Защото светлината е затвор.
Във нея се разтваря всяка същност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??