Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара -
тя ме връща в други времена!
А в мъглата бавно просветлява
и намръщен идва пак денят.
И решавам аз да го направя
по-различен нищо, че вали.
Някой горе свири на китара -
сигурно и той живей с мечти.
По-добре с мечти и нереални.
Тръгвам и без път с чадъра днес.
Стига дни със планове банални!
Ден различен, през мъглата влез!
Изгони от вкъщи тишината!
Самотата изхвърли я ти!
Само не докосвай ми душата -
тя с илюзиите си стих твори!
© Ани Иванова Всички права запазени