30.09.2014 г., 20:57 ч.

Денонощен кръговрат 

  Поезия » Философска
407 0 5

Нощта от залеза забременява

и сутрин е готова да роди.

Гласът на третите петли вестява,

че раждането почва във зори.

 

Със розова плацента за завивка

денят разтърсва своето телце.

А слънцето е негова усмивка

и с лъч докосва всякое челце.

 

И с таз прекрасна розова усмивка

денят започва бързо да расте.

Това е неизменна придобивка,

която над земята се плете.

 

И в зенита си денят навлиза,

и чувства се, че става мъж узрял.

След туй към залеза си бавно слиза,

защото пътя си е извървял.

 

Превърнал се във залез и след мрака

потъва във прегръдка на нощта.

А тя по него хлътва с двата крака

и любят се, като гасят свещта.

 

Навярно всеки тука се досеща

какво... какво се случва след това.

И моето перо сега подсеща:

четете пак началните слова.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никола,удоволствие изпитвам да чета твоите творби - написани с вдъхновение, прекрасен ритам.Изобщо - талантливо направени,вълнуващи и истински!Отново ни предлагаш едно прекрасно стихотворение.Браво!!!
    Да си жив и здрав и да радваш любителите на поезия!
    Дерзай - ти можеш!Оценявам те най-високо!
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Благодаря, Приятели, за коментара и оценките!
    Честит ден на поезията и на вас!Желая Ви нжви твжрчески успехи
    в поетичното поприще!Поздрави и хубав ден!
  • Голяма симпатяга е този стих!
    Честит ден на поезията, приятелю!
  • Страхотно прозрение изразено възхитително!Много благодаря за удоволствието!Поздрави!
Предложения
: ??:??