Денят, във който не те видя,
е ден на мъка и тъга.
В сините очи, ако не се огледам,
се чувствам тъжна и сама.
Дали в любов прерасна нашата игра?
Или отново е заблуда някаква?
С мисълта за тебе аз заспивам,
събуждам се и сладко се усмихвам.
Сънувах те отново и съм щастлива,
че виждам те дори насън!
Но дали ме чуваш и разбираш,
че с сините очи измамни - бавно ме убиваш!
© Мария Табакова Всички права запазени