Тежък от вопли,
денят се излюпи
в порция смях
от ръждиви заблуди.
Тихичко влюбен
във времето кално,
част от дъжда си,
но липсваш спектрално.
Кухи талази
на шепнещи спомени
доизживяват се
в къщи картонени.
Боси в поляните
тичат илюзии -
полузамразени
сърдечни полюции.
Ти отминаваш
гарите блудкави,
тайно изстрадал
мечтите си срутени.
Вятърът лази
в деня полусънено,
в шепи запазил
дихание влюбено.
© Геновева Христова Всички права запазени
темпо: "Legato"
ритъм: полусъненоперфектен