Аспаруховата бяла връв
обагрила се някога в червено
и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,
и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...
***
Там имаше път... забравен и прашен,
ала път със минало... път славен и страшен,
път на герои, чиито гласове все тъй отекват,
телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...
А дъждът се сипеше в порой
и всяка капка шепнеше име на герой!
Ехото на планината ...