14.04.2014 г., 1:21 ч.

Дерзания 

  Поезия » Философска
493 0 0

Злато не съм,

да крася някой друг.

Може да съм сън

на някой драматург.

 

Диамант блестящ

исках аз да съм...

А човек творящ

оказах се в сън.

 

Защо не умна книга

да бъда аз сега?

Щях да съм тънка, да гина

в умовете на сганта.

 

Да съм крехко цвете,

нежно и красиво...

да ме отнесат ветровете,

да бъда гнило!

 

Нека бъда лястовичка бяла,

ранена на смърт, изтощена.

Да бъда аз умряла,

от глупостите ви съм изтощена!

© Иветтт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??