Theblackbird (Белослава Танчева)
25 38
9.05.2017 г., 23:20 ч.

Дете 

  Поезия » Друга
930 2 6

Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.

 

Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.

 

Беше малко, шавливо 
и много щастливо.

 

Но то превърна се в скучната мома,

която вече няма време за дома.

 

Липсва ми това дете,

което винаги с надежда се визираше в синьото небе.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Моля ви пишете коментари, за да разбера дали ставам!! Влагам много старание и сърце в моите творби, но много се притеснявам да ги пращам поради това, че не мога да преценя дали изобщо са хубави. Аз още съм неопитна, но все пак...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря за милите думи!!!Ще пиша със сигурност!!!!
  • Хубав стих, Белослава! Не си мисли, че не можеш да пишеш, а напротив освободи душата си и нека чуството те завладее Още повече всяка творба минава през редактор и щом е публикувана значи няма от какво да се притесняваш. Пиши!
  • Благодаря за окуражаващите думи!!!
  • *****
    Смело продължавай напред!
    Не се впечатлявай от броя харесвания и поставени звездички... това е субективно! След като писането ти доставя удоволствие, пиши. С писането идва и опита, не се притеснявай и не спирай! Всеки от нас е уникален сам по себе си. СТАВАШ!
  • Не..Аз съм на 15.Пиша за една голяма жена, която​ си спомня за старите детски дни,а сега е голяма и вече няма време за това.Съжалявам.
  • Много е тъжно..наистина ли сте загубили детето си?Ако е така..наистина сте убедителна,но Ви съветвам да пишете за по–хубави неща...достатъчно е да си спомните за своите мечти..и..да напишете представата си от тях....много е тъжно!
Предложения
: ??:??