8.05.2012 г., 10:24 ч.
Дете без детство
Дете без детство
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас.
Амбицията - болна и голяма...
Отминала, несбъдната мечта.
И ето - детството го няма!
А мъката е вече във света.
И без да ще детето я приема.
Чуждицата за него е съдба...
И музиката, нечия поема,
за него губи свойта красота.
То осем часа скърца на цигулка
и тъй се влачат дългите му дни,
и сложим ли ината за притурка,
натрупват се в сърцето му злини.
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нима и Вие мислите, че пиша защото искам да се заяждам?! Извинявайте но аз не виждам и зачатък от градивна критика, за да ги уважавам.Не виждам и смелостта им , за която споменавате!
Наистина нещата винаги могат да станат по-добри, но щом не ме харесват- не ме харесват!И какво от това,но когато се опитват да ме бъзикат и унежават- няма да позволя на никого това. -
Г-н Славов, уважавайте малко тези, които имат смелостта да ви кажат открито мнението си. Ако и аз ви кажа, че текстът има нужда от цялостно преосмисляне и пренаписване, също ли ще ме включите в "групата на Шаро"? Ако искате само да ви хвалят, заслужете го, но с хубави стихотворения, не като оплювате критикуващите.
-
Госпожа Гоцева, не се притеснявайте от приказките на тази група на "Шаро", която няма представа,какво критикува, но се дърли защото е в спор.Тяхните писания са ми до болка познати и аз престанах да ги слушам!Не ги познавам и съм благодарен за това на Съдбата!
-
Всички сме нормални, Самир, но не сме еднакви. Ако бяхме - тежко ни. Това, което не може да се разбере със ума, се разбира със сърцето, душата.
Аз нямам претенции да съм нито поетеса, нито нещо необикновено. И от тази позиция казах мнението си. Толкова ли е сложно да се допусне, че има и харесващи този стих?
А да се говори за банален сюжет, когато става дума за насилие над деца... е не мога да приема, че критиката се отнася (като изразено отношение) не към автора, а към стиха.
Колко стихотворения в сайта има на тази тема?
Колко има за страстната любов, за любими и нелюбими, за собственото ни его... фрашкано е.
Банална тема... или сюжет... все тая - насилие над дете било банално нещо...
Няма смисъл да се коментира повече, поне аз няма да коментирам. -
Там е именно проблемът, че аз съм... ненормално развит човек. Затова и повдигнах въпроса. Вграденото под черепа ми... кристално кълбо за гадаене ми визуализира... идеята, че под "чуждицата" сте имал предвид проектираната (в психологически дискурс) родителска свръхАМБИЦИЯ, която обаче е... цели 5 (пет) реда и цели 5 (пет) изречения преди фриволното й неконкретизирано назоваване в комбинация с някакъв фаталитет. Ако си мислите, че някой... читател в процеса на четене ще запомни коя точно чуждица сте употребил преди цели 5 (пет) реда и цели 5 (пет) изречения в текста на произведението и ще разбере какво сте имал предвид,... значи доста се надценявате като творец.
В смислово конструктивния контекст на стихотворението Ви изречението "Чуждицата за него е съдба..." е просто една лингвистична нелепост. Направи ми... впечатление, че изглежда имате... някакъв проблем с чуждиците - "виртооз", "лигитимна",... но той е... бял кахър и вял хатър. Просто е хубаво... да се обръща малко повече внимание на детайлите. Неволната смяна на глаголното време... също причинява известен дискомфорт. Със здраве и... умната! -
Аз също се впечатлих от думата "чуждица", но приятно, защото много оригинално е използвана.
А ако ще се заяждаме за думи, то тази дума съществува в българския език, за разлика от друга дума, употребена наскоро от един многоуважаван поет - "дракате". Думата "дракате" не съществува в българския език. Никой дори на попита каква е тази дума. За мен това означава само едно - изразяване на отношения към автори, а не към творби. -
"Чуждицата" е много лигитимна дума и всеки нормално развит човек, ще разбере какво с нея се казва и какво трябва да се разбира, след употребата и.Ако някой това не може да разбере, това за този някой е проблем!
-
Много шум за... малко. Инак... се присетих за Виктор Пасков пък аз. Поощрявам предложението за... анексиране на дума към анклава на тирето в произведението. Ще ми се да попитам автора... какво би трябвало да означава "Чуждицата за него е съдба..."?
-
argonyk (Димитър Никифоров), изобщо не визирам теб... не знам защо се обръщаш към мен.
Аз с моята душа така прочетох стиха. Или имаш нещо против това? -
Ена, винаги съм твърдя, че И да се чете поезия е изкуство! Нещо като да се отсее зърното от плявата.
А ти и Запрянов се опитвате да ми внушите, че това писание било поезия.
Като втория дори си позволява( не знам в качеството си на какъв) да ме кфалифицира и да ми дава"съвети", които не съм му искал.
Извинявай, но аз имам свое виждане за ПОЕЗИЯ и това тук се разминава с мойте разбирания.
Имам си мнение , казвам го и стоя зад него.
И не виждам да съм споменавал нещо за автора, ти къде го видя?
-
От далечната 1974 година има и по-далечни...
Ако има все още нещо неказано или новооткрито като тема, то не е в областта на човешките взаимоотношения. Откакто свят светува те са си едни и същи. Темата тук е една от малко експлоатираните в сайта. И е сериозна. И е актуална. И лично мен ме вълнува и ме замисля. И е много по-съдържателна от охканиците и ахканиците за изневери, страсти и пр...
Нещо против автора ли се казва тук, или се обсъжда стих? -
Много добро! Поздравления!
-
Когато казвам че слънцето е гряло, означава, че нашето слънце е гряло, а не това което Вие не сте разбрала, че то е гряло вас, уважаема госпожо! Когато казвам "слънцето ни е гряло", то е гряло човечеството, вселената, драга госпожо.Не знам защо правите такива, толкова тесногръди писания.Наистина ме е срам, че общувам с такива,нищо не означаващи хора!Извинявам се за грубите си думи, но съм принуден да ги кажа! -
И преди нас е слънцето ни, гряло.
Луната е играла със звезди
и войнството на птичките е пяло,
посявани са дългите бразди!
Навсякъде нещата се повтарят.
И в писането мисля е така!
Търгувано е всичко на Пазара,
И всички тук сме"втората ръка"
О, ний си мислим, че сме тука нещо
едва ли не , измислили света.
Не!Ние само се повтаряме "горещо"
и тъпчим стари дири във света
В живота сме един последен помен,
Един голям рикъвър на света...
Тогава за какъв оригинал говорим.И за какви братя Мурмареви?Толкова глупави и несъстоятелни са подобни думи ,че ми става жал за авторите им!
-
argonyk (Димитър Никифоров),първо те съветвам да забравиш подобни обръщения. Ти си изразил не мнение, а чиста проба махленско заяждане, с което е крайно време да се простиш. Ако имаш да избиваш някакви комплекси прави го в кварталната кръчма, а не в литературен сайт като "Откровение". Може ли да обясниш в какво се състои баналността на сюжета, както и категоричната ти оценка, че е зле написано. Да, стихотворението може да бъде и по-добре написано, но в никакъв случай не може да се употреби подобна квалификация.
-
Стихът е добър според мен, поднесен е искрено и е въздействащ. Поздравления!
-
"Адвокат" Запрянов, коментарното поле е за това, да изразяваме мнение.
Аз казах своето.А ти в качеството си на какъв се явяваш? -
Към Смешко (Георги Костадинов ), argonyk (Димитър Никифоров) и EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева):
Вашите коментари са просто дребнаво, по-скоро жалко заяждене, изразено в тотално отричане, което обаче не е подкрепено с конкретни и обосновани възражения. Какво например не ви харесва в сюжета на стихотворението. Има ли и то не изолирани случаи, когато вманечени от някаква фикс идея, родители тероризират собствените си деца с неща, които просто не им се отдават. Има, и то не малко.
Що се отнася до самото стихотворение, то няма претенции за шедьовар, но няма да е излишно да прочетете коментара на Ена (Елена Гоцева), която като поетеса определено е по-добра от вас. -
да,така става когато се изкриви вътрешната цигулка,музиката на сърцето..
харесва ми заглавието-"Дете без детство"-носи дълбок смисъл... -
Издребнявате и става смешно...
А стихът никак не е лош. На мен ми хареса.
Да, определено точно такива стихове ми харесват - без очесъбиращи умостресиращи псевдометафори...
Смислен е, има ритъм, римите са си нормални, построен е също нормално...
Какво нередно намирате, наистина?
Само тук: "И ето - детството го няма!" може би трябва да е било с още 2 срички - И ето - вече детството го няма! (примерно), може би е техническа грешка, не вярвам авторът да го е допуснал умишлено...
Поздравления за стиха! -
Славов, а кога човек е обективен? Когато ти каже евала, така ли?
Стихотворението е повече от банално и наистина много зле написано - факт!
А това как ти звучи - "Въпреки огромния труд и време, детето не стано виртооз... "
Виртоозно, нали -
Не знам какво ви кара да си казвате "кво".Сигурно е важно за вас господине.Но човек трябва да е обективен, ако не честен.Аз мисля,че квалификации, като"банално и преекспонирано и не добре написано" са пълни глупости и не отговарят на истината.Ако наистина така мислите, не Ви завиждам! И "Момичето не е дълече от Вас!
-
измъчено, също като цигулката на детето...всяка действителна случка не става за стихотворение
-
хубаво- и кво...
банално, преекспонирано
и не особено красиво написано
по действителен случай- ок
обаче тук вече идва умението ти като автор
да отсяваш писаното от теб...
саморазсмивам се
извинявам се
ако се обидиш
-
Това което съм написал е по действителен случай и затова съм го приживял с цялата си сериозност.Това беше детето на един треньор, с който дълго време съм работил. Да не дава Господ, както се казва в такива случаи!Въпреки огромния труд и време, детето не стано виртооз...
-
Често явление за съжаление...
-
!!!
-
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас.
за съжаление понякога става така !!! -
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Изобщо не се притеснявам. Защитавам своята позиция в отговор на упрек към мен, а и наставления.
Квалификациите, обидите, голословието... разправиите с коментиращите, наставленията с нетърпящ възражения тон - това е недопустимо. Не всяко стихо, написано перфектно, е перфектен стих. Ако стихът не развълнува поне малко... значи не е добър. Сухи стихове тук бол. Този ми въздейства. Затова го харесвам.