poznanie (Нели)
8 20
8.10.2010 г., 22:05 ч.

Дете на мъката 

  Поезия » Философска
681 0 7

на Zzig-zzag

 

Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,

задъхваща се в ужас и във самота,

защо с завеси черни е покрила прозорци,

непропускащи лъчите на слънчевата светлина?

Дете на мъката,

с какво съдбата е закрила на радостта лицето,

на щастието и на лазурната небесна синева?

 

Вдигни лице, заслушай се във полъха на вятъра,

във песните на славея, във шепота на звездните простори,

във ромона на малкото поточе,

пробиващо си път през тежки камъни, затлачени дерета,

изпълнено със вяра, смелост упорита,

в гората тъмна търсещо простора,

огрян от слънчевата светлина.

 

Избраници са хората,

които воала чер на мъката отмятат,

политайки в духовните простори, където себе си откриват,

изпълвайки душите си със светлина духовна,

напълвайки ръце със дарове велики,

донасяйки ги до душите, застинали, замръзнали,

оплетени във мрежа черна, илюзия, която тя е само.

 

Вдигни ръцете си нагоре,

очите затвори, отправяйки душата към звездите,

блещукащи и канещи духовни тайни да откриеш.

Душата си освободи от клетката на черната ти мъка,

не е тя рожба на света ни земен,

величествена, мощна, огромна, силна и могъща

обхваща тя във себе си безкрайни мирови простори.

 

Познай ти себе си и не оставяй лъжи, миражи и заблуди

силата ти да изпият;

разбий на клетката стените и политай,

свободно дишащо дете с божествения си произход,

повярвай в себе си и в бъдещето на духа ти,

кат’ капка малка, която във море духовно от душите плува.

 

Илюзия е самотата само,

обърнало сърцето погледа навътре,

не вижда то просторите небесни,

не чува повика на братските сърца, които

с отрязани крила в калта на мъката се гърчат,

загубили надежда свята

и куража за светлина и свобода духовна.

 

Подай ръка и поеми ръката

на братските сърца с душите оковани,

строшете обръчите, заедно полетете

към бъдещето светло, сияещо на хоризонта.

 

Обичай и бъди обичано дете,

обичай всяко цвете, росна капка,

бурята и ветровете, брулещи листата,

душите в мъката, искрите на надежда във сърцата.

Че пролет нова винаги долита със надежда, с вяра

и с огромна сила, от бурите останала тя несломена.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??