Izumrudkata (Катя)
290 3762
9.05.2010 г., 19:03 ч.

Дете на вятъра 

  Поезия » Друга
835 0 7

 

 

                         ДЕТЕ НА ВЯТЪРА

 

 

Аз съм дете на вятъра, поело по прашния път...

Аз съм дете на времето - крача бодро и уверено...

Аз съм мисъл, политаща и многозвучна изтъкана

от пъстроцветна дъга...!

Аз съм душа вярна и предана на идeалите...

Аз съм сърце, изпълнено с надежда и обич,

че времето, в което живеем, ще бъде история -

горчива и питаща... защо търпим злото...?

Защо има болка и тъга, болести и глад...?

Дали някой ден ще извисим душите си,

опазени непорочни, невкусили от забранения

плод на райската ябълка...!

Не, ще има съскаща злоба и добротата ще опази рая -

недокоснат и девствен, както Бог го е създал.

Дали някой ден ще бъдем едно звездно многозвучие,

една всеобща пулсираща душа...

Тогава ще бъдем едно цяло, една душа в всемирния свят.

А вселената - едно голямо пулсиращо сърце, приютила

нашия свят, изтъкан от пъстроцветна дъга...!

Аз съм дете на времето... и на вятъра...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??