Била съм апатична,
това прави ме от всички вас различна.
Може би е просто някаква черта анатомична,
но аз съм всъщност много, много динамична.
Нараниш ли моето сърце,
ще ми паднеш ти на колене.
Не съм вече мила, нежна и добричка,
настъпиш ли ме веднъж,
ще се запознаеш с моята същност - нетипична.
Може би изглеждам романтична,
на минутата ще стана много, много безразлична.
Живея безгрижно, за проблеми не мисля,
живота си искам внимателно да осмисля.
Това съм аз - искрица огън в запалена камина,
но на вид като нежно цъвтяща детелина.
Моята душа като стъбълцето и лесно е ранима,
откъснеш ли го знай,
закриляй го докрай.
© Теодора Делиева Всички права запазени