Детето в нас
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив,
рисува слънчица върху асфалта – и ви ги пуска в светли писъмца,
събужда се – с надеждицата малка, че всички сме на Господа деца,
че – миг дори все още да ни има, ще бъде тъй прекрасен този миг,
и ще смени общественият климат едно врабче напролет с чик-чирик,
хвърчилото си връзва със канапче! – и литва в слънчевия необят.
Тя – Любовта, е най-доброто хапче! – за болките на смахнатия свят.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Детето не знае, че обича, любовта е неговата същност. Когато обичаме /уж/ някого заради очакванията си, заради това, което той или тя могат да направят за нас, тогава загубваме непорочността си и детето в нас умира. Изгодата задушава безмилостно любовта. Хубаво е, когато поезията замисля и подсеща за съхраняването на някои невидим ценности.
-
Прекрасно!
-
Чудесно! 👍
-
Приказно, вълшебно и много истинско.
-
Да ❤️
-
Тя – Любовта, е най-доброто хапче! – за болките на смахнатия свят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
