8.01.2024 г., 8:21 ч.

Детето в нас 

  Поезия
233 6 6

ДЕТЕТО В НАС

 

Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,

то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,

понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –

изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив,

рисува слънчица върху асфалта – и ви ги пуска в светли писъмца,

 

събужда се – с надеждицата малка, че всички сме на Господа деца,

че – миг дори все още да ни има, ще бъде тъй прекрасен този миг,

и ще смени общественият климат едно врабче напролет с чик-чирик,

хвърчилото си връзва със канапче! – и литва в слънчевия необят.

Тя – Любовта, е най-доброто хапче! – за болките на смахнатия свят.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Детето не знае, че обича, любовта е неговата същност. Когато обичаме /уж/ някого заради очакванията си, заради това, което той или тя могат да направят за нас, тогава загубваме непорочността си и детето в нас умира. Изгодата задушава безмилостно любовта. Хубаво е, когато поезията замисля и подсеща за съхраняването на някои невидим ценности.
  • Прекрасно!
  • Чудесно! 👍
  • Приказно, вълшебно и много истинско.
  • Да ❤️
  • Тя – Любовта, е най-доброто хапче! – за болките на смахнатия свят.
Предложения
: ??:??