13.04.2007 г., 9:03 ч.

Детска безгрижност 

  Поезия
625 0 2

Силен порой се излива,

а навънка играят деца.

Тях пламъка ги топли -

огъня във техните сърца.


За тях дъжда не съществува

и времето е даже спряло.

Усмивката, една, изпъква

от мръсното и кално тяло.


Във локвите щастливо газят,

скачат, викат и се смеят.

Тишината с меден глас пронизват -

детски пенички си пеят.


Всеки у дома си се прибира,

не изпитал страх от този дъжд.

Бях едно дете тогава, а сега

съм страхлив, защото съм мъж.


Ех, да можех пак да съм дете,

да не мисля за болест, за кал.
Да можех времето назад да върна,

пак в пороя бих играл...

© ПразеН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??