Силен порой се излива,
а навънка играят деца.
Тях пламъка ги топли -
огъня във техните сърца.
За тях дъжда не съществува
и времето е даже спряло.
Усмивката, една, изпъква
от мръсното и кално тяло.
Във локвите щастливо газят,
скачат, викат и се смеят.
Тишината с меден глас пронизват -
детски пенички си пеят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация