ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада,
постилат те хавлийките – и сядат, по-белички от масленки със крем,
и – да ме вземат дяволите в Ада! – но с тях съм като в Райския Едем,
те смъкват фиби, шноли, диадеми – все низ аксесоари за коси! –
защо не слезе Господ да ме вземе? – от гледката поне да ме спаси,
по пясъка вървят като Богини – безброй Богини! – сякаш на парад,
и бризът с "Менует" на Бокерини ме връща във един изгубен свят,
там, дето преди век бях млад и силен! – и мои бяха сините вълни,
и още не ухаех на босилек в съня на влюбени във мен Жени,
доде една със сари се притули, зове ме другата: – На абордаж! –
през моя сън по чехли със пискюли девойчиците смъкват се на плаж.
22 юний 2019 г.
гр. Варна, 18, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени