27.12.2020 г., 22:15 ч.

Девойка 

  Поезия » Друга
433 0 4

Рано сутрин в раннина,

сред градина от цветя

млада мома убава

се е спряла пред леха.

 

Менци медни тя държи

и пристъпва на пети.

Да не стъпче млад цветец,

да не скърши злàк венец.

 

Нещо търси, нещо знае,

нещо сърце  ѝ тежи.

И от край, та чак до края

песен пее и тъжи:

 

" Де си мое цвете, мило,

де си!? Още ли цъфтиш?!

Та да станеш, мое мило,

рожба мен да ми родиш!

 

Да се радва моят тате,

а свекърва да мълчи.

Да ми гука сладка рожба

и с любов да ме дари.

 

Тука сутрин теб те търся,

мое цвете, мой живот!

Със вода да те поръся,

да ми дàриш сладък плод!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??