ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА

Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,

поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –

и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",

тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин,

и кифличка от гръцката пекарна донесе в плик и каза: – Ето, на! –

не бях я срещал никога из Варна? – познавам всяка хубава Жена,

седяхме си на есенния припек, и аз – наместо стих да ѝ чета,

разказах ѝ как литват към Египет – на вихрулици! – птичите ята,

и размечтах се някой ден да слезем да се печем на варненския плаж,

да си забравя всичките поезии! – с които струпах пенсионен стаж,

а как туптя под вехтата ми грейка сърцето ми, натегнато до взрив!

С девойката от Седмата ми пейка! – която днес ме стори тъй щастлив.

17 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 25 ч.