ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ

... както си вървях по плажа

във един прекрасен ден,

зърнах – честно да ви кажа,

ах! – девойка с бронзов тен.

Хубавица! – на квадрати,

умножено триж по "Пи"!

Господ Бог ли ми я прати? –

чак акъла ми изпи.

С Нишката на Ариадна

банският ѝ ме плени! –

и направо щях да падна

покрай морските вълни.

Покрай нея тихо седнах.

Казах ѝ едно станси.

Дишах, сякаш за последно.

Боже, слез и ме спаси?

Тя ръката ми погали.

Млъкнах – древен философ.

И във Варненския залив

миг настана за любов.

Аз я милнах, тя ме гушна,

бях в невероятна мощ!

Оттогава все ѝ шушна

приказки за лека нощ.