7.03.2023 г., 11:46 ч.

Девойката, с която бях щастлив 

  Поезия » Любовна
200 1 2

ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ

 

... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо,
от бялата ѝ рокличка – ликра, развихриха се в мене 100 Вселени,
така и не успях да разбера? – дали не сме един за друг родени,

със сипейното снопче от косѝ, избягали от светлия косичник,
тя в мен пожар ли почна да гаси, или и аз ще свърша като всички? –
а – уж, съм държелив на гледки мъж, обаче тя си беше безпощадна! –
и сринах се във цъфналата ръж, и страшен дъжд над мене сетне падна,
жив корабокрушенец върху риф! – мечтаех си я в мъжките си доби.
Девойката, с която бях щастлив! – да мина през света със бяла Обич.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пази си я, Валюше, тя ти е цяло богатство.

    жив корабокрушенец върху риф! – мечтаех си я в мъжките си доби.
    Девойката, с която бях щастлив! – да мина през света със бяла Обич.
  • ❤️
Предложения
: ??:??