Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал,
той милва бездомните псета.
И в ада и в рая надникнал,
измисля си своя планета.
Там няма ни черно, ни сиво,
ни тръни, ни кръст, ни пирони.
Усмихнат беззъбо, щастливо,
надежда на ъгъла рони...
© Надежда Ангелова Всички права запазени