iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
20.06.2014 г., 23:35 ч.

Диалог с живота 

  Поезия » Друга
1350 0 8

Погледни ме, живот! Давай смело, очи във очи!

И те моля до дъно ме изследвай, приятел!

Без емоции разни, прям до болка бъди!

Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!

 

С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки?

Без ласкателни думи, ако може, живот!

Преди време ми даде бързоходни обувки

и доскоро си мислех, че те водя с един ход.

 

Да, наивна съм, прав си! Ти си вечно пред мене.

Слагаш знаци по пътя. Подчертаваш следи.

И в аванс ми разкриваш част от бъдеще време,

но пък аз не забравям извървените дни.

 

Те ме учат на мъдрост от сгрешени посоки.

И урок след урок тръгвам бавно напред.

Все поставяш ми цели неразумно високи.

После рязко отсичаш: "Този изпит невзет!"

 

Стига с мен се разправя! Не докосвай мечтите!

До една са красиви и възможно добри.

Ти, навярно, отдавна ги видя във очите

като цветни мъниста, вместо шепа сълзи.

 

Виж ги колко са пъстри! Полюбувай се с мене!

Остави ме щастлива да политна след тях.

Ще се сбъднат, сигурно, в необята от време.

Аз отгоре ще смигна: "Ненапразно живях!"

 

 

 

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??