Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
15.10.2009 г., 22:45 ч.

Диханията ги заселих… 

  Поезия
780 0 2

Посявам в себе си надежди,

а всеки ден ме отегчава,

с жилетката от цветни прежди

и стореното се прощава.

 

На този миг съм огледало,

в който вече те намерих,

заблудата - опрах я рано,

диханията ги заселих…

 

 

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най - хубавото ти стихотворение, май! Ама аз и за другo така казах :D
    Страхотно е, наистина.Хубави метафори и сравнения, съчетани готино.
  • Хахаах, стига бе, човек... не съм поет. Наистина смятам така... но поне има някакви наченки, надявам се.
Предложения
: ??:??