Дилема
В Театъра на сенките декорът е излишен
защото смисълът си има роля, а щом
застанал си сред публиката му- ще плачеш,
ще се смееш, ще въздишаш. Сезоните са силуети,
обгърнати от Светлината. Актьори са!
Творят, с контурите на формата, Съдбата си.
За никого тук, Драматургът не оставя собствен цвят.
Защо ли, доброволно, следват двете крайности
на Разума очите ти?! Защо ли мислиш само с тях,
забравяйки: слуха и осезанието; аромата и вкуса
на Дните си?
…
Пиесата си има свое его, а затова, че тя докара ви
до тук… Сърдете се: или на себе си, или- на него.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени