bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
3.03.2010 г., 8:52 ч.

Димитровград 

  Поезия » Друга
700 0 7

ДИМИТРОВГРАД

 

В теб съм се родила, в облачния здрач

на една далечна есен,

под небето твое бе моят първи плач,

първа стъпка, първа песен.

В теб във мойта топла люлка мама ме люля,

пъстри книжки с татко сричах,

в теб, Димитровград-

мой светъл и беззлобен блян,

детство мое ти обично!

 

Днес съм тъй далеч от твойта равнина,

зад чужди планини високи,

детството си скрила в ръчния багаж

и с билет в една посока...

Не, не питай мен защо съм тук и до кога!

Ти знаеш колко те обичам,

теб, Димитровград-

моя несекваща тъга

там зад върбите на Марица ...

 

                                                      Мадрид, 2009 г.

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах много - атмосферата,чувството,единството,начина по който се вграждаш тихо в цялото.Поздрав и още една шестичка!
  • Когато човек не къса с лека ръка корените които го свързват с Детството и Родината (хвърли ли в торбата при детството... шепа българска земя) той остава достатъчно силен да преживее раздялата! В мое лице- РОДИНАТА те поздравява!
  • Благодаря ви, приятели!
    Честит празник на всички!
    Колко е хубаво, че сте тук и ...че сте такива, кавито сте!
  • Вади от ръчния багаж спомените и не тъжи,ДЕТЕ СИ ОСТАНИ,УСМИХВАЙ СЕ ,НАПРЕД ВЪРВИ!!!ТОПЛИНКА ПЕТЯ!!!
  • Родното място остава винаги скътано в душата...
    Поздрав!
  • Родният град остава в сърцата ни вечно!!!
    Поздравления за това чудесно посвещение!
    Честит празник, Петя!
    Ти доказваш, че където и да живее, човек може да си остане българин!!!!
  • Родното място...нищо по-хубаво от това!Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??