Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой,
тогава ти намерил си покой,
щом преди толкоз века
разбрал си, че го има някъде Човека.
Кажи ми аз, в тия времена
с въздух - коктейлна менделеева мъглявина,
как да търся в объркания свят
Човекът, без хапче в джоба или опиат?
Няма усмивка, няма ,,Здравей!",
на бял кон вятър го вей,
навел сърдит поглед към земята
на себе си говори за имоти, за парата.
През живота препуска в галоп
сам, надвесен над телефон или лаптоп,
с втвърдило се сърце кат' камък,
душата му - порутен замък!
© Никола Яндов Всички права запазени