1.06.2011 г., 23:44 ч.

Диптих - късна пролет 

  Поезия » Друга
705 0 4

Червеният портокал на слънцето, тази сутрин,
узря върху устните ти.
Сладко-горчив вкус, преди да опиташ от него.
И го отпиваш...
Малки ароматни глътки
те изпълват с градинско ухание...
медът замаян се стича
върху блестящо-зелени листа
от саморасла ябълка.

Питай ме само едно -
това ли е входът за Рая,
постлан с жълти тичинки?

***

Днес акацията ме задуши
с нежна прегръдка -
парфюмена.
Роницвятът
нещо ми шепне
с вятърни думички.

Светъл дъжд изтъка
стъклени ресни -
булчински.
Звънна вятърът в тях,
разигра струните.

И макар че е топло:
Зад прозореца син -
през дантелата,
чаши с макове надничат.
Две романтички пият
пролетен чай
със мед от акация

и четат стихове...

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

  • Djein_Ear, beti, nininini, благодаря за топлите думи.
  • Не знам дали толкова вманиачена форма на женска поезия не носи своя нюанс на претруфеност. Поне мене ме удря в лицето направо.
  • Много ми хареса!!!
  • Харесва ми тази форма! Някак доизказано е!
    Хубав стих!

    "Днес акацията ме задуши
    с нежна прегръдка -
    парфюмена.
    Роницвятът
    нещо ми шепне
    с вятърни думички."

Предложения
: ??:??