Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“
Но стопира го в ухо с слушалка –
Използва музиката за бухалка.
„Не мога вече, не!“ В кръговрата тя качи се!
Повърхността тя пори с острието,
Ледът кърви със ситен скреж.
Боли – да не е обула таралеж?
Но не хвърли котва, ...