Самодива (Вики)
535 5952
25.06.2019 г., 8:34 ч.

Диви цветя 

  Поезия » Друга
1035 6 3

Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества − 
да посадят по стрък лечебно цвете.

Трепти просторът, сипе чудеса,
надпяват се авлиги с водопади,
танцуват с вятър дивите цветя  − 
посланици на здраве и на младост.

Сред росния цъфтеж вървя сама,
букетче си бера, с детинска алчност,
дъхът тръпчив на майката земя
да взема и превърна във виталност.

Навярно нямам право на това − 
унищожавам ангелско творение,
събрало багри, обич, светлина,
накичило безсмъртното зелено...

Дали ще ми простят греха - не знам,
сеячите на китните ливади.
По тях уж стъпвам тихо, като в храм,
а идвам, китка цвете да открадна.

Треви докосват боси ходила,
ефир прозрачен погледът прегръща.
Днес търся в избуялите цветя
изгубената, цветна своя същност.

Окъпан в слънце ручей ми шепти
с прохладата на капчици искрящи:
"Вземи ги, но градина посади − 
тук, на земята, всеки дълг се плаща". 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??