Баткото (Николай Христов)
61 1176
21.06.2011 г., 14:53 ч.

Диво 

  Поезия » Любовна
1200 0 18

                                      Д и в о

 

                   Набрах ти букетче от диви цветя –

                   истински дивото най ти отива!

                   И тиха магия към теб полетя –

                   дива стрела от сърдечна тетива.

 

                   А ти си бронирана здраво в гърдите

                   с шестици по Фройд, по Вапцаров и Лорка

                   и всички пароли за вход днес са скрити

                   в геном полудив на прекрасна танцьорка.

 

                   Не плачем, защото плачът е за силни.

                   Две перли проблясват в очи дяволити,

                   а плахи мечти - методично и стилно,

                   с див страх в симбиоза нелепа увити,

                   пред изгрева раждат безброй пурпурити

                   от нощна тъга в стил Dolce Vita.

                  

                   20 юни 2011 г.

© Николай Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А бе батко я кажи
    какъв мерак е тоя,
    дето дивото зове,
    там под звездоброя ?
  • Бисерно!
  • Поздрав!
  • Диво и красиво!Поздрав!
  • Да се наредя и аз на опашката и да ти поднеса аплодисменти за страхотните стихове! Благодаря ти, Ники!
  • Приятели, благодаря, че сте наминали!
    Иво, твоето усещане за срещата сигурно е усилено от актуалната дистанция до острова. Младостта победи по всички показатели, зарядът е наистина до следващата среща, а мен нещо ме тегли към мястото. Това цветно видение се самонаписа по първи лъчи!
    Гергана, благодаря ти за романтичното усещане, но аз съм аеромантик, понеже и с парашути съм скачал в малко по-младите години. Нали помниш?
    Доче, болка в очите няма, но един зъб ми плаче за пломба и от 3-4 дни ме проверява колко съм инат!
  • Ех, щастливка е тя
    Поздрави, Батко!
  • Бате, кога го написа това чудо - след великия 18-ти юни? То се знае - всички се заредихме до живот...или поне до следващата среща на Откровения...Благодаря ти за този умопомрачаващо красив сонет и за подкрепата в онези трудни дни...Барона
  • Интересен стих! Хареса ми!
  • Дивото зове и пръска аромат
    спуска лунни нишки от звездите
    към съблечената дреха на деня
    и приспива болката в очите...

    Ръкопляс!
  • Чудесен!
  • Все същият непоправим романтик си, батко Ники!
  • Очарователно! Потънах в прегръдката на романтиката!
  • Много ми хареса!
  • Поздрави,Батко.
    Хубав сонет.
  • Поздрав за вълнуващия стих!!!
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??